НОВИНИ
 

Диана Найденова-Горянова: Не се отказвайте от мечтите си

29.12.2016 11:15
Диана Найденова-Горянова: Не се отказвайте от  мечтите си

Диана Найденова-Горянова е от една от последните баскетболистки с марка BG, развити на високо европейско равнище. Феновете у нас още я помнят като един от великолепните плеймейкъри българско производство. Диана е родом от град, считан, поне преди години, защото вече отдавна не е така за люлка на велики баскетболисти - Ботевград. Талантът й се развива в прочутата школа на столичния Локомотив София.

 

Още на 19-годишна възраст започва да играе основна роля в женския „Локомиотив“, с който под наставленията на Нино Войнов печели титлата в дамското първенство през 1991 г. заедно с баскетболистки като Бояна Митрева, Елеонора Рангелова, Полина Цекова.

 

„Още от първата тренировка се влюбих в баскетбола. Имах тогава предложения и за лека атлетика, но сърцето ми вече беше в залата с кошовете. Ани Рудева беше човекът, който ме запали и ми показа първите стъпки. Много съм й благодарна“, спомня си Найденова първите си стъпки.

 

Днес Найденова вече е на над 40 години, но продължава да гони и оранжевата топка, вдъхновявайки и служейки като пример. Тя играе своята четвърта поредна година с екипа на английския Баркинг Аби (тимът завърши четвърти в шампионата през изминалия сезон - б.р.), считан за най-добрата баскетболна академия на Острова. Миналата година записа средно по 7,5 точки, 3,5 борби и 3,8 асистенции в 14 мача в британската лига. Освен това е играла в Италия, Хърватска.

 

Това, което я кара да остане в залата до днес, е емоцията от началото – обичта. „Обичам играта. Освен това обичам да побеждавам. Обичам съотборничките си, с които и до ден днешен сме приятелки. Обичам и треньорите, които през всички тези години са полагали огромен труд, за да бъдем това, което сме днес“, казва тя.

Спортното си дълголетие си обяснява с…тренировките. „Винаги съм била от този тип играчи, които обичат да тренират много. Не виждам как без тренировки можеш да играеш на добро ниво. Това е истината. Другото, което е важно, много важно, са волята и характерът. В спортния живот на един състезател винаги има и много хубави моменти, но и много лоши и тежки времена. Трябва да си силен психически, за да ги преодоляваш. И е много важно да можеш да гледаш напред. Дори в най-тежите моменти.

 

Работила съм с много треньори, които са ме научили на много неща. Не само в спорта, но и в живота. Благодарна съм на всички. Не бих искала да спомена имена, за да не пропусна някой друг, който заслужава. Уважавам ги всичките.

Винаги съм отделяла време и усилия и за индивидуални тренировки. Правя го дори сега, когато съм превалила 40-те години. Но си спомням, че като бях по-млада, не излизах от залата. Случвало ми се е да ме гонят насила, за да ходя да си почивам“, споделя още Диана от Острова.

 

Макар и в чужбина, Найденова все още след и случващото се в българския баскетбол: „Може би младите нямат тази възможност като нас едно време баскетболът да бъде тяхна професия. В България няма достатъчно добри отбори, финанси. Защото все пак трябва да изкарваш нещо, за д живееш. Но ако обичаш едно нещо много, не се отказваш лесно от него“.

 

В Англия се озовава случайно. „Бях решила да се отказвам, да се ориентирам към нещо друго. Но извадих късмет да срещна треньора си и приятел Марк Кларк. Той ми даде възможността да остава в любимата си игра.  В Англия имам млади баскетболистки, на които се опитвам да помогна и като треньор, и като съотборник. Бях късметлийка – играх в страхотни времена и се учих от невероятни играчи“.

На 46 тя все още не мисли за отказване. „За спиране не ме питайте. Не виждам живота си далеч от баскетбола. Надявам се!“, отсича плеймейкърът.

 

А съветът й към младите е: „Работете здраво!!! Не се отказвайте от мечтите си!“




Кошница
Брой 12

ТОП 5 на Кръга
НБЛ - мъже (кръг 27)
Галерия
КЛАСИРАНЕ


3x3