НОВИНИ
 

Георги Фунтаров: Само трудът може да те остави в светлината на прожекторите

20.03.2017 15:03
Георги Фунтаров: Само трудът може да те остави в светлината на прожекторите

Георги Фунтаров e юноша на Лукойл Академик, където играе до 2010 година. Фунтаров е бил част от националния отбор на България на всички възрасти. Сам решава да се отправи отвъд океана и през 2012 година 199-сантиметровото крило завършва гимназия в Канзас.

 

Още тогава той прави впечатляващ дебют в гимназиалния шампионат на САЩ, като е избран за новобранец номер 1 на щата Канзас за сезон 2010/2011. От четири години 24-годишният състезател се подвизава в най-силното колежанско първенство на САЩ – I дивизия на NCAA  (конференция BigWest) в отбора на Калифорния Дейвис . В момента той е и единственият българин, който играе там след центъра на Ямбол Динко Маршавелски, който играеше за Нортийстърн.

 

В Дейвис треньор му е Джим Лес – опитен треньор с голям опит в НБА. Лес има 8 години в НБА, като е преминал в отборите на Юта Джаз, Атланта Хоукс, Лос Анджелис Клипърс и Сакраменто Кингс.

 

В Дейвис Фунтаров завършва Комуникации. Негов идол от години е Леброн Джеймс. „Мисля, че моят ролеви модел е Леброн Джейсм, защото, когато започнах да играя баскетбол, той точно влизаше в НБА. Когато си малко момче и някой като него започне да прави удивителни неща, искаш да си като него един ден. Начинът, по който се държи със съотборниците си извън терена ми говори, че е добър човек“, казва баскетболистът.

 

Ето какво разказа за www.basketball.bg софиянецът минути преди мача на своя тим:

 

В България Мартенската лудост е като някакъв далечен блян, обвит в мистерия и чар… Какво е всъщност? Какво е изживяването?

Изживяването е много по хубаво от това, което по казват по телевизията. На практика само мача виждаш по телевизията, но това е само 50 процента от цялата лудница, която е всеки ден, и нещата, които ти се случват, и хората и баскетболните идоли, които срещаш… Играем в зали за по 20 000 човека. На самата тренировка преди мача, която беше открита, имаше около 1-2000 човека и 5 камери. Отделно - със социалните медии днешно време, получаваме толкова много съобщения всеки ден, че дори не можеш да ги отвориш всичките. Моят съквартирант ден преди мача ми се оплакваше, че е получил 300 покани за приятелство в Инстаграм. Дори имаме израз в отбора - за да не се разсейваме, когато дойде време за мач, или тренировка - “Do your job”. Всичко друго отива на заден план и всеки трябва да си свърши първо работата.

 

Как може едно университетско първенство да предизвиква по-голям интерес от  професионалния спорт?

Ами лесно  - самият турнир Мартенска Лудост, ако сами направите проучване в интернет, ще видите че прави 700 милиона за този един месец. Така че, когато се говори за такива пари, не е трудно. Всеки иска част от тези пари и слава, което е съвсем друга тема.

 

Как гледат на вас, спортистите, в градчето Дейвис?

В момента сме героите на училището. Всички много се радват! За първи пат в историята на училището това се случва и всички са шокирани, защото ние сме повече академично училище. Нашият отбор постигна целта си в последните 3 години  - да промени малко тази представа и отношението в нашето училище. Когато дойдох тук преди 4 години учениците дори не знаеха че сме първа дивизия.

Доста хора гледат на спортистите като на хора, които се трудим много повече дори от нормалните ученици. Но и доста хора мислят че просто сме прехвалени ученици, които получават всичко безплатно. Турнири, като този, и победи на това ниво наистина помага не само на училището, но и на нас да покажем, че не сме само прехвалени ученици които получават всичко безплатно.

 

Заради образованието, или заради баскетбола отиде в САЩ?

Определено заради баскетбола!

Въобще не ме интересуваше ученето, когато дойдох в Америка. С времето се оказа, че и в гимназията, и в университета, попаднах на едни от най-елитните академични институции, но това никога не ми е било цел. С времето почнах да осъзнавам колко ценно е това. Хората, с които съм се запознал, повечето ми приятели извън баскетбола, ще са доктори, ветеринари и адвокати. Това са най-близките ми хора. Ценни са не само тези връзки, но и нещата, които съм научил в последните години. Те, малко или много, ми отвориха очите за неща които са по-големи от баскетбола.

 

Кое е по-важно Отвъд Океана – трудът или талантът?

Талантът ще те ти позволи да те забележат веднага тук, но трудът ще те задържи в тази светлина и на големите сцени.

 

Цялото интервю с Георги Фунтаров четете в следващия брой на списание „За Баскетбол“.




Кошница
Брой 12

ТОП 5 на Кръга
НБЛ - мъже (кръг 27)
Галерия
КЛАСИРАНЕ


3x3