НОВИНИ
 

Едно ненаписано домашно слага началото на баскетболната кариера на капитана на Балкан Радослав Кочев

22.03.2017 10:00
Едно ненаписано домашно слага началото на баскетболната кариера на капитана на Балкан Радослав Кочев

Той подскача само като някой спомене, че Троян не е баскетболен град. „Напротив, напротив“, казва Радослав Кочев. Говорим малко след финалната осмица на турнира за Купата на България. В Пловдив той бе един от малцината млади баскетболисти, които не само получиха шанс, но и го реализираха. Радо бе сред моторите на своя Балкан – отборът показал един от най-приятните за гледане стилове на игра, отборът, който се бори до последно и бе на крачка от финала, отборът, който заслужи категорично бронзовите медали. А Кочев, младият капитан, получи от министъра на младежта и спорта проф. Даниела Дашева стилния бронзов плакет за трето място.


Само до преди година Радо рядко получаваше игрално време в мачовете от Националната баскетболна лига (средно 8,1 минути). Вместо това водеше тима от родния си Троян до третото място в А група и второто място в турнира за Купата на БФБаскетбол.


През цялото това време тренираше усилено и това даде плод и бе забелязано през този сезон. След катаклизмите в Балкан в края на миналия и началото на този сезон Радо вече играе по 21,7 минути средно на мач. Игра доста и в мачовете на турнира за Купата в Пловдив (23,3 минути). И това е само началото.


Ето какво сподели за списание „За Баскетбол“ Кочев:


-          Да започнем от началото. Как започна да се занимаваш с баскетбол?

-          Аз съм роден в семейство, в което, може да се каже, че всеки се е занимавал с баскетбол. Майка ми, баща ми, вуйчо - той дори играе професионално за Спартак Плевен няколко години, Пламен Кукенски, вуйна ми - тя е от Плевен и доколкото знам е играла заедно с Полина Цекова, но не съм най-сигурен, братовчед ми, който до преди 2 години играеше за отбора на Чавдар Троян, а през последните 2 години играе за аматьорския отбор на Троян. И така се получи, че аз като малък в периода 1-ви до 3-ти клас тренирах футбол и бях много запален, въпреки че бях с една глава по-висок от почти всички деца на моята възраст в Троян. В същото време харесвах и баскетбола. На село вуйчо ми беше направил уникално баскетболно игрище, което за годините си беше по-хубаво от игрищата в училищата например. Откакто се помня , когато си ходя на село… то си е град, де - Априлци, винаги си отделям малко време за себе си и този митичен кош, който е на над 30 години. Майка ми постоянно ме караше да се запиша да тренирам баскетбол, защото е срамота само аз да се цепя от колектива, ако така може да се каже. Така един следобед не исках да си пиша домашното, въпреки че бях пълен отличник. Тогава тя ми каза да си избирам: или си пиша домашното, или ме записва на баскетбол ... И така общо взето се запалих. След това вечер ходех с братовчед ми в залата да го гледам как играе.

 

-          А на този кош – сам ли играеше, или с роднините 1-на-1? Или истински мачове правехте?

-          Принципно там ходим лятото и тогава е горещо и почти никога някой ми се навиваше на акъла да излезе да поиграе с мен, така че почти винаги бях сам или с някой приятел.

 

-          Започнал си в Троян, как беше в началото? Тук е моментът да убедиш всички, че Троян всъщност е баскетболен град…

-          Като бях на 12, нашият отбор без треньор почти, защото нашите тренировки бяха на принципа: „Ето ви топки, играйте!“ Можехме да бием почти всеки отбор в България тогава, но не знаехме как да играем защита и това ни пречеше. Иначе баскетбол в Троян има от 60-та година. Не знам какви постижения имат но със сигурност е по-баскетболен град от в исторически план от Самоков, например. А в момента школата е по-добра от плевенската дори, което е доста срамно, като се има предвид Плевен с каква история е… Но, както и да е - аз съм пристрастен. Но иначе от тези момчета имаше доста, които продължиха след това в други отбори, но в момента само аз още се занимавам професионално с баскетбол.

 

-          Страстта в спорта е хубаво нещо. Но да се върнем към началото на твоята кариера в Троян и преминаването ти в Балкан. Как се случи?

-          Бях в 7-ми клас и трябваше да решавам какво ще правя с живота си. Да остана в Троян не беше алтернатива. Особено ако исках да се занимавам с баскетбол. В този момент имах предложение от Мариян Костадинов, който тогава беше треньор в Плевен, и от Ивайло Стоименов в Търново. Аз избрах Търново, защото треньорът ме спечели много. А и той вярваше много в мен, че ще стана баскетболист. Така отидох в Търново и се записах да уча в Природо-математическата гимназия в града. Там изкарах 8-ми клас, тренирах доста здраво, предимно индивидуални неща -  техника и 1-на-1. Като цяло отборът ни беше доста слаб. След това така се случи че завърших 8-ми клас и треньорът ми съобщи, че ще става помощник-треньор в мъжкия отбор на Ямбол. Трябваше да решавам там ли ще остана, ще търся друг отбор, или ще се прибирам в Троян. Точно тогава в Ботевград бяха двама троянци, които ми бяха доста близки приятели. Постоянно си говорехме с тях и те бяха страшно доволни от тренировките, условията и всичко в Ботевград. Случи се така, че на майка ми и президентът на Балкан - Иван Гавалюгов, са много близки приятели и са учили заедно. Той уреди да отида 1 седмица на проби в Балкан. Така и стана. Отидох при Михаил Михайлов, който беше треньор на отбора, станал 2-ри на републиканското. Имаха много силен отбор и около 20 момчета в тоя набор. Михайлов ми каза, че не съм лош, но ме предупреди, че ако искам да остана, ще трябва да си плащам храната и спането. Съгласих се, тъй като в Търново условията за мен бяха същите. Но като цяло за мен беше по-добре да го правя в Ботевград.

 

-          Прави впечатление, че си доста здрав физически. Полагаш ли някакви специални усилия за това - повече фитнес, режим на хранене?

-          Това е най-често задавания ми въпрос. Какво пия и ям, че да съм толкова здрав и да скачам толкова? И на всички казвам - Балканът пази своите тайни! Истината е, че не пия абсолютно нищо и не се храня специално с нещо. Имам страшен ген и обичам да спортувам от малък. Не правя нищо кой знае какво допълнително. Най-малко пък фитнес. До преди няколко години изобщо не ходех на фитнес.

 

-          Сигурно високопланинска подготовка не би ти правила впечатление?

-          Имал съм и по-лоши! Сутрин в 5:30 при минус 20 градуса в залата. И след това по още поне една тренировка. И така - в продължение на 6 месеца. Така беше първата година в Балкан. Бяхме доста момчета от други градове и за да ни покажат, че в школата се работи здраво, а и щом в Америка могат да тренират така да ни покажат, че и ние можем. Може да се каже, че това ми беше нещо като казарма, баскетболна, разбира се. От тогава абсолютно никакви тренировки не ме плашат.

 

-          Работата или талантът са по-важни, според теб, за изграждането на един играч? На теб кое най-много ти е помагало?

-          За мен тези неща са взаимно свързани. Едното не може без другото. А примери за това – безброй. Като цяло смятам, че трудът е по-важен, но и без капка талант не става. Така че трябва и от двете. Мисля, че без огромен талант може, но без труд е мноого трудно. Поне в съвременния баскетбол. Преди години не е било така, но сега физиката играе огромна роля.

 

-          Балкан изживя доста сътресения напоследък, замислял ли си се да отидеш другаде и кое е по-важно за теб - да играеш редовно, или по-голямата заплата?

-          За 7 години в Ботевград съм се нагледал на какви ли не катаклизми, но не мога да се оплача. И сега не смятам, че има по-добър отбор, поне в България за моето развитие. Да играя редовно е по-важно, разбира се. Не виждам как на 20-21-22 години някой може да гледа пари пред игрови минути. Парите трябва да се заслужат!

 

Цялото интервю с Радослав Кочев четете в новия брой на списание „За Баскетбол“.




Кошница


Брой 12

ТОП 5 на Кръга
НБЛ-Мъже (кръг 2)
Галерия
КЛАСИРАНЕ


Картотекирал: Сандра Велчева Хънт /Спортен директор НБЛ/
3x3